Български исторически архив

Съдържание. Структура. Обем

Българският исторически архив (БИА) с принадлежащата към него сбирка „Портрети и снимки“ е част от специалните отдели на Направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ (НОРДН) на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Днес в БИА се съхраняват 1 600 000 документа, обособени в над 900 лични и обществени фонда, 89 колекции и стотици единични постъпления. Обработени и влезли в научно обръщение са над 1 300 000 документа, представени в описи и картотеки:

Сбирката „Портрети и снимки“ притежава над 80 000 фотодокумента, които илюстрират не само отделни етапи от развитието на българската история, но и проследяват усъвършенстването на фотографското изкуство в Европа и на Балканите.

Най-старият запазен ръкопис в БИА е от ХI в. Това е фрагмент от пергамент с гръцко минускулно писмо. Той постъпва в БИА през 1967 г. Съхранява се във фонда на Атанас Башев, дългогодишен учител в Преспанско.

Отделни документи има от ХV – XVII в. Такива са например Описа на мъжкото население от кастела Мирабело – 1653 г., Кодекса на Охридската българска архиепископия от 1677 г. и др.

Най-многобройни са документите с хронологически обхват от средата на 19-ти до средата на 20-ти в. Те принадлежат на изтъкнати политически, стопански и културни дейци на Българското възраждане и на държавници, общественици и културни деятели, творили след Освобождението.

БИА съхранява множество извори за развитието на българската просвета и култура. Освен архивни фондове на книжовници като Найден Геров, Тодор Бурмов, Цани Гинчев и др., отделът притежава материали и на видните учители и просветители Васил Априлов, Никола Бацаров, д-р Петър Берон, Райно Попович, Петко Рачов Славейков и др. Особено ценни са архивните фондове, отразяващи борбата на българския народ за създаване на независима национална църква – документите на Българската екзархия, на Рилски манастир на църковните деятели Екзарх Антим I, Симеон Варненски, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Найден Геров и др.

Революционното движение за национално освобождение е ярко отразено в документите, свързани с дейността на Апостола Васил Левски (запазени са джобното му тефтерче, писма и бележки от дейността му през 1871 – 1872 г.); на поета – революционер Христо Ботев (съхранява се също джобното му тефтерче), на Български революционен централен комитет (БРЦК), Българско централно благотворително общество (БЦБО), на Любен Каравелов, Георги Стойков Раковски и много други.

Интерес сред изследователите предизвикват документите, отразяващи икономическото развитие на българите през Възраждането: многобройните еснафски кондики, търговските тефтери и кореспонденцията на големите търговски къщи на Евлоги и Христо Георгиеви, Хаджигюрови, Тъпчилещови , братя Робеви, братя Пулиеви, Гешови и др.

Значителна част от фонда на БИА представляват документите, свързани с Освобождението на България и изграждането на новата държава. Това са архивите на Народното събрание, на княз Александър I Батенберг, на министър – председателите Тодор Бурмов, Стефан Стамболов, ген. Рачо Петров, Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Александър Малинов, Богдан Филов и др., също над тридесет министри и генерали.

Внушителен е масивът от документи, непосредствено свързани с освободителните борби на българите в Македония и Одринско след 1878 г. Те се съхраняват в архивните фондове на Капитан Петко войвода, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), съдържащ над 100 000 документа, на Гоце Делчев, Гьорче Петров, Никола Зографов, Никола Малешевски, семейния фонд Димитър, Христо и Ангел Узунови, Борис Сарафов, Владислав Ковачев, Васил Чекаларов, Тодор Александров и др.

В БИА се съхраняват и личните архивни фондове на видните български писатели и поети Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо П. Славейков, Мара Белчева, Елисавета Багряна, Гео Милев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Йордан Йовков и др.

През периода 1945-1947 г. по силата на министерски постановления в Библиотеката постъпват книгите и архивите на осъдени от Народния съд лица. В БИА се пазят документите на някои членове от царската фамилия, на Стефан Танев, Христо Шишманов, Богдан Филов, ген. Христо Луков, на Български масонски ложи, на Българско-немско дружество и др.

Българският исторически архив е мястото, където се съхраняват ценни свидетелства от и за българите католици, прокудени в областите Трансилвания и Банат след погрома на Чипровското въстание (1688). Документите са изключително разнообразни и съдържат сведения за благородническия статут на някои български родове в Хабсбургската империя, за историята и фолклора на този откъснат дял от нашия народ. Особено впечатление правят текстовете, написани на латиницата на банатските българи.

През последните години като дарение в БИА постъпват личните архивни фондове на изявени представители на българската политическа емиграция след Втората световна война (1941-1945) Те осветляват дейността на емигрантските организации в Европа, САЩ и Канада като: “Български свободен център”, “Български юристи в изгнание”, “Българско емигрантско дружество във Франция”, “Българско емигрантско дружество в Испания” и др.

История

Български исторически архив, наричан по-рано Архивен отдел е едно от първите български архивохранилища, възникнали след Освобождението на България от турско владичество през 1878 г., съществуващи и досега. С учредяването на Народната библиотека в София през 1878 г. започва и оформянето на архивна сбирка към нея. Тя възниква като отклик на желанието на българите след Освобождението да събират и пазят материали, отразяващи периода на Възраждането. Постепенно нейната роля нараства, като в годините до изграждане на Държавен архивен фонд (ДАФ) (1951) тя придобива значението на национален архив. От създаването на централизирано архивно дело до днес БИА е със статут на архивохранилище на документи на българското Възраждане и освободителните борби на българите в Македония и Одринско до 1912 г. В продължение на повече от един век работещите в него допринасят за обогатяването и развитието му.

Каталози, описи, публикации

Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Кн. 1-9, С., 1963 – 2006.

Обзори на архивни фондове на БИА

Опис на мемоарни документални източници, запазени в Български исторически архив при Народната библиотека “Кирил и Методий”. С., 1978.

Опис на документи за здравното дело и здравеопазването, запазени в Български исторически архив при Народната библиотека “Кирил и Методий”. Т. 1 – до 1878 г. С., 1986.

Васил Левски. Документи. В два тома. Т. 1-2. Факсимилни издания на документите. С., 2000-2006.

Достъп

Читателите могат да подават заявки за репродуциране на материали от фонда чрез съответния формуляр:

Заявките се изпълняват съобразно действащите в Библиотеката правила и ценоразпис:

Архивните материали се ползват само в специализираната читалня „Проф. Марин Дринов“ (Читалня № 1). Работното време на читалнята може да видите тук:

Архивните материали от БИА се изпълняват в срок от 24 часа. В събота читателите ползват само запазени материали. Част от документите в колекцията са достъпни и през Дигиталната библиотека на Националната библиотека: