В публикацията се представят наследствените описи (в оригинал tereke или muhallefat defteri). Те са едни от най-любимите източници на историците, ангажирани с историята на българските земи през XVII – XVIII век.
Тези описи са се изготвяли от кадиите (османските съдии), когато за имуществото на покойник е имало труднорешими спорове по наследството. Документът се изготвя в няколко екземпляра и се предава на наследниците, а негов препис се вписва в кадийския дневник – сиджила (sicil).
Наследствените описи се състоят от три части. В първата, която е и въвеждаща, се упоменават името на починалия, местожителството му, неговата верска, а понякога и етническа принадлежност и евентуално – титлата или професията му.
Втората част обхваща самия опис на имуществото, със стойността на отделните вещи и пресметната обща сума, на която се оценява имотът. Тук се изброяват и всички движимости и недвижимости на покойника, като съответно те са оценени в акчета, пари или грошове, в зависимост от актуалната за периода монета.
Най-накрая се вписват дяловете на наследниците, а също и дълговете на наследодателя, както и парите, заделени за погребението и различни такси към съда.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разполага с повече от 180 кадийски книги, в които са вписани хиляди наследствени описи на граждани и селяни, живели по българските земи през XVII – XIX век и по-конкретно във Видин, София, Русе и други населени места. Документите са повече от безценен източник при изследване на бита, културата и имотното състояние на всички жители на страната, независимо от тяхната религия или положението им в обществото.