Сред екслибрисите от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, посветени на славянската писменост и културното наследство, се открояват произведенията на Пенчо Кулеков и Евгений Босяцки. Екслибрисите Ex Libris Народна библиотека „Кирил и Методий“, Ex Libris АБВ и Из славянских книг prof. W. E. Butler на Кулеков, както и Ex Libris „За буквите. Кирило-Методиевски вестник“ на Босяцки, представят различни художествени прочити на Кирило-Методиевото дело и неговото значение за развитието на славянската книжовност.
Централно място в тези графични произведения заемат образите на светите братя Кирил и Методий, утвърдени като символи на просветата, духовността и културната приемственост. Благодарение на тази символика екслибрисът придобива по-широко значение и се превръща в средство за съхраняване и предаване на историческа и национална памет.
В творчеството на Пенчо Кулеков Кирило-Методиевската тематика е интерпретирана чрез художествен език, повлиян от старобългарската ръкописна традиция и средновековната орнаментика. Изпълнени като линогравюри, неговите екслибриси се отличават с балансирана композиция, декоративност и хармонично съчетаване на образ и текст.
Особено значим е екслибрисът Ex Libris Народна библиотека „Кирил и Методий“, който впоследствие става основа за емблемата на Националната библиотека и се утвърждава като един от разпознаваемите символи на българското библиотечно дело.
По различен начин Евгений Босяцки разработва темата в екслибриса „За буквите. Кирило-Методиевски вестник“. Наред с образите на първоучителите той включва и техните ученици, подчертавайки продължението на книжовната мисия и значението на средновековните книжовни средища за разпространението на славянската писменост.
Със своята тематика и символика тези произведения са тясно свързани с празника 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Чрез образите на първоучителите, буквите и книгата като символ на знанието те утвърждават идеите за духовност, образование, културна памет и приемственост, които стоят в основата на този национален празник.
д-р Мария Бранкова