Регламент за представяне на книги в Клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий

1. Книгите, които се представят в Клуб „Писмена“, са нови издания, които не са имали физическа премиера.
2. В Клуб „Писмена“ се представя автор само веднъж.
3. Книгите да са в жанра на художествената проза – поезия, разказ, новела, роман, есе, пътепис или биография. По изключение могат да се представят книги за деца, юбилейни и антологични издания в посочените жанрове.
4. Книгите да са на български език.
5. Книгите се подбират от Националната библиотека. Специалист от институцията се свързва със издателството и автора за уговаряне на съответното представяне.
6. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ изготвя и/или одобрява плаката за събитието, в което задължително се вписват като домакин Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Клуб „Писмена“.
7. Репортаж от събитието и интервю с гостуващия автор се публикуват на сайта на Националната библиотека и в сп. „Библиотека“.
8. Събитията се повеждат в Централното фоайе на Библиотеката или при извънредни условия в Зала „История на книгата“ или на друго място, но на територията на Националната библиотека. Събитието се фотографира и подбор от снимките се публикува на сайта на Библиотеката.
9. Един екземпляр от всяка представяна книга се дарява на Библиотеката от автора (или от издателството) с автограф.
10. При използване на части от текст или снимки от събитието от външни медии, задължително да посочват: Източник: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Всяка нация се гордее с езика си. И го пази като светиня. Но малко са „старите“ езици, а един от тях е нашият - българският. Ние пишем на кирилица, въпреки че графемите, създадени от св. св. Кирил и Методий, са глаголически. Приемаме, че автор на кирилицата е св. Климент Охридски, а съдържащото се в нейното название име на един от първоучителите оценяваме като сакрално.

Глаголическите графеми са трудни за изписване, а кирилските могат да се употребяват и в скоропис. През годините, както всеки език, така и българският език се променя. Тенденцията за промяна в граматическата система винаги е в посока „олекотяване“: отпадане на затруднения. Отпадат графеми, които например предават начин на произнасяне или са приети за краесловен знак, отпадат падежни форми, отпадат окончания на основи, на двойствено число и т.н.

Но, така или иначе, да бъдеш „писмен“, винаги е било не само необходимост, а и авторитет. През Възраждането ни се сваля шапка пред мъж, носещ в пояса си дивит - знак, че е писмен, грамотен. Писането с ръка едва ли някога ще бъде забравено, въпреки навлизането на всички високи технологии и изкуствения интелект. То е като рефлекс, то е интелектуално натоварено движение на ръката, връзка с „аз-а“ и душата. Обидно и неестествено е да бъдеш „безписмен“, да не можеш да изпишеш онова, което искаш, да се самоизразиш.

Българският език е обявен за официален през 893 г., на Преславския събор, в присъствието на княз Борис-Михаил Покръстител и княз Симеон. Ако приемем тази дата за начална, то той днес е на 1131 години...

За повече от хилядолетие на него са изписани неизброими страници от жития, похвални слова, романи, разкази, поеми, стихотворения, драми, песни, приказки, легенди и т.н.: във всички европейски течения, във всички литературни родове и жанрове. Той е възвисявал и ще възвисява българина. Трябва да го запазим жив! Това не е завет, това е задължение!